ДепартаментИкономика

Лесно ли се градят мостове между различни култури или трудно се преодоляват граници на светове? Предизвикателство ли е преподавателската професия и какъв е „вкусът на живота“? На тези и още въпроси отговаря д-р Ирена Николова, преподавател от департамент „Икономика“ на Нов български университет.

 

 

Здравейте, д-р Николова, как се чувствате след завръщането си от Испания?

 

След провеждането на Еразъм мобилността с цел преподаване във Факултета по икономика и бизнес науки в гр. Билбао, Испания, се чувствам мотивирана да продължа преподавателската и научната си работа, прилагайки придобития опит.

 

 

Участвахте в програма Еразъм+ на Европейския съюз, която цели да изгради стабилни международни партньорства за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в сферата на образованието. Как избрахте университета, в който преподавахте? Какви са впечатленията Ви от студентите?

 

 

Както при всеки избор в живота е необходимо да се знае целта, към която човек се стреми, така и в този случай. Разширяването на сътрудничеството между двата университета е водеща цел. Нов български университет има сключено споразумение с Университета на страната на баските в Испания (University of the Basque Country) и по-специално с Факултета по икономика и бизнес науки. Студентите и преподавателите в областите на администрацията, управлението и икономиката, вече ще имат възможност да се включват още по-активно в редица инициативи.

 

Не бива да се пренебрегва и фактът, че Испания е държавата в Европейския съюз, която изпраща и приема най-много студенти по програма „Еразъм +“, а и е най-предпочитаната дестинация от учащите. Освен това, много по-лесно е да се консултират и информират студентите при тяхното кандидатстване по програмата, когато вече са налице у тях лични наблюдения от организацията на учебния процес и най-вече от средата и хората в приемащия университет.

 

Преподаването в друга държава позволява, макар и за период от една седмица, да се усети университетската среда и нагласата на студентите, което според мен е втората цел на мобилността. Със сигурност процесът на подготовка изисква повече време, но прекият контакт с аудиторията по време на лекциите и дискусиите показва дали са постигнати предварителните очаквания. Така начинът на преподаване може да се подобри, стига човек да е готов за промени.

 

Испанските студенти са любознателни и мотивирани да се включват в учебния процес, неслучайно те са и сред най-активните европейски студенти, реализирали мобилности.

 

 

Кое Ви мотивира да се включите в инициативата, подкрепена от НБУ?

 

Мотивите за моето включване в реализирането на Еразъм мобилност с цел преподаване през настоящата академична година са няколко. На първо място, това са предизвикателството от срещата с нови преподаватели и студенти и възможността да се общува на чужд език. В същото време за мен е важно, че външни за НБУ публики се запознават с дейността му и с практиките, които ние, преподавателите, прилагаме. Испанските колеги също представят своите научни и преподавателски постижения.

 

На следващо място е моята съпричастност към Еразъм програмата и международното сътрудничество, към което се стреми нашият университет. В качеството ми на Еразъм координатор в периода 2007-2012 г. имах възможността да участвам в две административни мобилности в Германия и в Словения. Те допринесоха изключително много за запознаването ми с практиките в други партньорски университети, които след завръщането си приложих в моята работа.

 

 

Мобилността по програмата се осъществява въз основа на сключени двустранни споразумения между НБУ и университети от почти всички европейски държави. Как международното сътрудничество и съвместните активности се отразяват на дейността на преподавателите след завръщането им в Нов български университет?

 

Ако са предварително добре подготвени, мобилностите допринасят за въвеждане на нови методи на преподаване, които колегите в чуждестранните университети вече прилагат. Сътрудничеството по отношение на научните изследвания също често води до нови съвместни публикации и проекти.

 

Така че участието на Нов български университет в инициативи като програма „Еразъм+“, които разширяват възможностите на студенти, преподаватели и администрация, само допринася за неговото развитие и за това на университетската общност.

 

 

Ще се включите ли отново в мобилността с цел преподаване, която предоставя възможност на преподавателите от НБУ да гостуват в европейски университети за изнасяне на кратки лекционни курсове?

 

 

Със сигурност бих се включила отново в реализирането на подобна мобилност. Въпреки това смятам, че е важно и останалите преподаватели да участват в подобни инициативи.

 

 

До какво все още не са се докоснали колегите Ви, които не са успели да се включат в международния обмен Еразъм +?

 

„Да не се боим от разнообразието“ е девизът на Нов български университет, който в значителна степен отговаря на програма „Еразъм +“. Мобилността по тази програма на Европейския съюз е възможност да се преоткрие разнообразието от култури и традиции в Европа, включително и в образователната сфера.